Раждане на бойните изкуства

0
221

Преди много години в древна Индия будистките монаси изградили своите храмове високо в планините. Тези храмове и манастири били толкова отдалечени и непристъпни, че дори в днешно време покрай тях минават само някои алпинисти със своите шерпи (водачи).

На път за величествените и страшни, вечно сковани в лед върхове на Хималаите, в онези далечни времена най-умните и образовани хора са били тези монаси. Зад стените на своите храмове те събирали и изучавали човешкия опит и знания.

Освен с религията си те се занимавали и с медицина, философия, математика и какво ли още не. Това днес знаем от литературните паметници, създадени също от техните ръце.

Служейки на вярата към своя бог, те често напускали убежищата си в планините и тръгвали да бродят през гори и селища, да поучават хората. По време на тези странствания никой от тях нямал право да носи оръжие. От разбойниците, които кръстосвали горите и пътищата, трябвало да ги пази само „божията воля“. Бандитите, разбира се, не се съобразявали с тази воля, така че много от тези учени мъже загивали. С цел да се предпазят, макар и без оръжие, когато изучавали човешкото тяло, те се заинтересували и от неговите слаби места.

Зад стените на древните манастири будистките монаси започнали да се упражняват в нанасяне на удари точно по тези слаби места. Разработили и различни други техники, включително и начини за връзване на нападателя. Първи изпитали силата на тяхното майсторство самонадеяните разбойници. Представете си тяхното учудване, когато нападнатият добродушен и богобоязлив монах пред очите им се превръщал в непобедим демон. С няколко светкавични движения той ги обезоръжавал, завързвал главатаря им за някое дърво и след като приключвал тази работа, отново приемал смирения си образ и продължавал пътя си.

Нищо чудно, че на свидетелите на тези схватки всичко това им се струвало невероятно и в ръцете на монаха виждали „невидимо оръжие“. Нищо чудно и някои от разбойниците след такава среща да са ставали вярващи.

А името „невидимо оръжие“ станало едно от първите имена на джу-джуцо. Тези техники и хватки се усъвършенствали във всеки манастир и се предавали от поколение на поколение при най- строга тайна.

От Индия заедно с религията „невидимото оръжие“ се разпространило и в манастирите на Китай. Китайците бързо станали майстори на това изкуство. Твърде много се прочули в това отношение монасите от манастира Шаолин, които надминали дори своя учител индуса Бодидарма. На основата на старите техники те разработили своя система на самоотбрана, която нарекли у – шу (изкуство на боя). бойните изкуства

До най-голямо развитие и съвършенство в бойните изкуства обаче достигат японците. Ето защо много хора считат (с известно право), че родината на всички бойни изкуства е Япония. В тази страна се създали много школи и системи за самоотбрана. Ето имената на някои от тях: тара, кумиучи, кемпо, шубаку и др.

Всички те в Европа са познати като жиу-жицу (правилно е да се казва джу-джуцо). Преведени, тези йероглифи означават: джу — гъвкав, и джуцо — практика, а представляват изкуство (умение) за нападение или отбрана срещу въоръжен или невъоръжен нападател.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР