Синдром на адаптация, стрес при тренировка и обучение

0
161

Какво води до по- добри спортни постижения? Спортните тренировки водят до повишена комуникация между  мускулите и нервната система. Нервната система изпраща “сигнал” до мускулите, чрез така наречените моторни единици. Те са всички мускулни влакна, които инервират вследствие на неврон. Моторните единици могат да се изморяват след тренировка. Но този ефект се отлага все повече и повече. Това кара мозъка да произвежда повече моторни клетки.

Когато тренираме мозъкът произвежда и активизира повече моторни клетки. Когато не извършваме физическа дейност, мозъкът активизира моторни клетки, но през интервали и така се получава неефективна дейност.

Основни етапи при адаптацията към тренировка:

  • Усилено загряване на мускулите- това “отключва” пълната ефективност на мускулите. Изразява се в забързано дишане, изпотяване, зачервяване и други.
  • При кумулативната адаптация трябва да се наблегне на общата издръжливост на тялото. Промяната в обема на натоварване ускорява общата издръжливост.
  • Характерна адаптация- създаване на качества необходими в съответния спорт.
  • Повишаване интензивността на натоварване.

Пълна адаптация е характерна за спортисти с повишени нива на работоспособност на спортиста. Формата на спортиста трябва да се подържа от 3-6 седмици в зависимост от спортния календар на спортиста.

Принцип на свръх натоварването– значително натоварване, което води до по- голямо прагово ниво, повишава развитието на адаптационните процеси. Увеличаване

на обема на тренировка води до по- дълбоки функционални и биохимични умения. Но когато се надвиши мускулният праг, то това води до толкова дълбоки промени, че пълноценното възстановяване е невъзможно.

Неефективно натоварване– малко натоварване (през голям интервал от време), не води до повишаване на адаптацията към тренировка. Този вид натоварване се използва в здравната профилактика. Изводът е, че малко натоварване през интервал от време не води до никаква адаптация към тренировка. тренировка

Адаптация към аеробен режим– функционални изменения на немускулни фактори като нервно- хормонална регулация, кислороден обмен, повишава функционалността на кардио системата и черния дроб. Хора, които са развили този вид адаптация, могат да я приложат и в други спортове свързани с аеробна адаптация. Но тогава е много важно да се направи програма спрямо спорта, към който иска да се развие адаптация.

При всеки спорт се натоварват различни зони мускулни групи. Затова всяка адаптация към тренировка може да протича с различно време, спрямо развитието на друг спорт. Добре е да се изгради добра “система” за определения спорт. Това намалява рискът от контузии и неефективни движения.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР