Устройство при корените

0
288

При покълването на семето първо се показва зародишното коренче. То расте бързо, развива се в корен, който при отделните растения добива различна форма и големина.

Нарастване на корена. Младото коренче е гладко и крехко – лесно се пречупва, когато се прегъне. Нарастването му може да се наблюдава. По повърхността на младото коренче на покълнал фасул, леща или тиква нанасяме чертичка с туш или мастило на еднакво разстояние. Оставяме растението на тъмно и влажно място. След един-два дни ще забележим, че чертичките близо до кореновото връхче са се отдалечили една от друга. Тук именно нарастването му е най-бързо.

При повечето растения част от повърхността на корена зад мястото на растежа скоро се покрива с нежни коренови власинки. У някои растения те достигат до 2,5 мм дължина. На един квадратен милиметър средно се образуват 400 коренови власинки.

По такъв начин повърхнината на корена се увеличава силно. Когато изскубнем внимателно леща или друго растение, поникнало в ситен пясък или дървени стърготини, по власинките на коренчето остават полепнали частички. Кореновите власинки проникват между частичките на почвата. С голямата си повърхнина те изсмукват почвената вода.

Коренът расте през целия живот на растението и постоянно образува нови власинки откъм предния край, а задните умират и падат. По този начин растението приема вода и соли все от различни места на почвата. Старата част на корена, от която вече са паднали власинките, е здрава и жилава. Тя придържа растението към почвата.корените

По дължината на напълно развит корен различаваме: коренов връх, зoна на нарастването, зона на власинките и стара част.

Коренови системи. Младото коренче на фасула расте бързо надолу, забива се в почвата и се развива в главен корен. Скоро от старата част на главния корен се появяват нови, по-малки странични корени, които наново се разклоняват. Те също имат коренов връх, зона на нарастване, зона на власинките и стара част. Главният и страничните корени заедно образуват кореновата система на растението.

Кореновата система на граха, слънчогледа и другите двусемеделни растения се развива по същия начин като у фасула. Тя се нарича осева коренова система. Главният корен на растенията с осева коренова система прониква доста дълбоко в почвата. У люцерната той достига 3-4м дълбочина, а у някои степни растения – до 10-15 м.

Растенията с осева коренова система са приспособени да приемат вода и от по-дълбоките слоеве на почвата, затова по-лесно устояват на летните суши. Страничните корени се развиват в по-плитки части на почвата.устройство корени снимки

В тиквата те израстват до 5 м встрани, а у повечето овощни дървета заемат 2 – 5 пъти по-голямо пространство от короната. Когато главнияг корен се прекърши, престава да расте на дължина, а образува повече странични корени. Това му свойство се използува на практика при отглеждането на някои културни растения. Когато се разсаждат (пи- кират) домати, пипер, зеле, връхчетата на корените на разсада се прищъпват. Тогава растенията образуват бързо по-широка коренова система.

Кореновата система на едносемеделните растения се развива по следния начин. Например коренчетата на пшеницата, конто се появяват при попълването, растат бавно. Скоро от подземната част на младото стъбло израстват много други коренчета, наречени добавни. Те растат бързо, настигат първите и образуват цяла брада – брадата коренова система.

По същия начин се развива кореновата система на царевицата, лука, кокичето и други едносемеделни растения. Брадатата коренова система е доста голяма, но тя прониква повече в плитките части на почвата.

Едносемеделните растения са приспособени да използват влагата от повърхността на почвата. Стъблото на някои двусемеделни растения също може да образува добавни корени. Това свойство на стъблото се използува в селското стопанство. Приземната част на слънчогледа, доматите, царевицата се загърля (затрупва) с почва. Така то образува добавни корени. От загърлените растения се получава много по-голям добив.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР